Много хора искат да стартират свой собствен проект, да работят с допълнителни клиенти или да продават дигитални продукти, но се страхуват да не загубят сигурността на постоянната си работа. Най-честият въпрос е: „Законно ли е да работя на трудов договор и едновременно с това да бъда регистриран като свободна професия (фрийлансър)?“.
Краткият отговор е: Да, абсолютно законно е! Няма пречка да бъдеш служител от 9 до 17 часа, а вечер или през уикенда да развиваш своя бизнес.
За да работиш напълно легално обаче, трябва да съобразиш няколко важни правила относно данъците, осигуровките и договора с твоя работодател. Ето всичко най-важно, обяснено на прост и разбираем език.
1. Какви са първите стъпки пред държавата?
Фактът, че вече работиш на трудов договор и работодателят ти плаща осигуровки, не те освобождава от бюрокрацията за новата ти дейност. Не можеш просто да започнеш да вземаш пари от клиенти. Трябва да минеш през стандартната процедура:
- Регистрация в регистър БУЛСТАТ (става бързо в Агенция по вписванията).
- Подаване на декларация за започване на дейност в НАП (известна като ОКд-5). Важно: Тази декларация се подава в 7-дневен срок от започването на дейността.
2. Големият въпрос: Какво става с осигуровките?
Това е нещото, което най-много обърква хората. В България държавата изисква да плащаш осигуровки върху всички свои доходи от труд, но само до определен таван (максимален осигурителен доход). Тук има два възможни сценария според твоята заплата по трудов договор:
- Сценарий А: Заплатата ти е ПОД максималния осигурителен праг В този случай ти се осигуряваш на трудовия си договор, но държавата иска от теб да плащаш авансови осигуровки всеки месец и за свободната си професия (обикновено върху минималната работна заплата). В края на годината се прави т.нар. „годишно изравняване“. Тогава счетоводителят ти пресмята колко реално си изкарал от фрийланс и доплащаш осигуровки върху разликата, докато общият ти доход (заплата + фрийланс) не достигне максималния праг.
- Сценарий Б: Заплатата ти е РАВНА ИЛИ НАД максималния осигурителен праг Това е най-сладкият вариант! Ако на основната си работа вече те осигуряват на максимума, ти не дължиш никакви допълнителни месечни осигуровки за доходите си от свободна професия. Твоят работодател вече е покрил тавана към държавата. Единственото, което трябва да направиш, е да отбележиш това в декларацията (ОКд-5) към НАП при започване на дейността, за да не те търсят за пари.
30-минутна консултация
3. Данъци и как да получаваш парите си
Като свободна професия, ти не се нуждаеш от физически касов апарат, ако клиентите ти плащат по банков път (или чрез платформи като PayPal/Stripe, които постъпват в банката ти). За всяка свършена работа просто издаваш електронна фактура.
Относно данъците: Независимо от осигуровките, ти дължиш 10% данък общ доход върху печалбата си от свободната професия.
- Държавата ти дава бонус, наречен „нормативно признати разходи“ (най-често 25% от дохода).
- Ако изкараш 1000 лв. от фрийланс, държавата приема, че си похарчил 250 лв. за консумативи (ток, интернет, софтуер), без да се налага да пазиш касови бележки за тях.
- Ти ще платиш 10% данък само върху останалите 750 лв. (т.е. 75 лв. данък).
Всичко това се декларира веднъж годишно чрез Годишната данъчна декларация.
4. Рисковете при болничен и майчинство
Тук много хора правят грешки. Ако се разболееш и вземеш болничен от основната си работа (или излезеш в майчинство), държавата (НОИ) ти плаща обезщетение, за да се лекуваш или да гледаш детето си.
- В тези дни ти не трябва да упражняваш и свободната си професия.
- Ако издадеш фактура за фрийланс услуга с дата, която съвпада с болничния ти от трудовия договор, НОИ ще разбере и ще си поиска изплатените пари за болничен обратно. За повече детайли по темата виж Фрийлансър в отпуск по майчинство: Пълно ръководство за работа и фактури.
5. Трябва ли да казваш на шефа си?
По закон не си длъжен да искаш разрешение от работодателя си, за да регистрираш свободна професия. Твоите осигуровки и данъци като фрийлансър се водят на твоя личен ЕГН и счетоводството на фирмата, в която работиш, няма как да разбере за тях автоматично.
Но има едно голямо изключение: Внимателно прочети трудовия си договор! Много компании включват клаузи за „конкурентна дейност“ или „лоялност“.
- Ако работиш като счетоводител във фирма, а вечер водиш счетоводство на нейни клиенти частно, това е тежък конфликт на интереси.
- Ако фрийланс дейността ти няма нищо общо с основната ти работа (например работиш в банка, но вечер пишеш статии или правиш дизайни), нямаш абсолютно никакви поводи за притеснение.
Заключение
Комбинирането на трудов договор и свободна професия е отличен начин да тестваш бизнес идеята си безопасно. Процесът е напълно легален, а ако заплатата ти надвишава максималния осигурителен праг, дори няма да дължиш допълнителни осигуровки, а само плосък данък. Важно е просто да водиш стриктно отчетите си, да внимаваш с датите по време на болничен и да подаваш годишната си данъчна декларация в срок.
