Пенсионирането отдавна не означава край на активния живот. Много хора с богат опит като счетоводители, учители, архитекти, консултанти или занаятчии продължават да работят и след като придобият право на пенсия.
Ако си пенсионер и искаш да работиш легално, регистрацията като лице упражняващо свободна професия е безспорно най-изгодният вариант в България. Държавата предоставя сериозни облекчения за работещите пенсионери, особено що се отнася до осигурителната тежест.
Ето какво трябва да знаеш за правилата през 2026 г.
1. Голямото предимство: Отпадане на ДОО (Държавно обществено осигуряване)
Най-големият разход за един млад фрийлансър са месечните осигуровки за пенсия (ДОО). Като човек, който вече е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ти не си задължен да се осигуряваш отново за пенсия.
- По твое желание: Осигуряването за ДОО става изцяло по твое желание. Ако решиш да не внасяш тези пари, това е напълно законно.
- Спестявания: Това означава, че спестяваш значителна сума всеки месец, която иначе би отишла във фондовете на НОИ.
- Изключение: Ако все пак решиш да внасяш ДОО (например, за да преизчислиш и увеличиш пенсията си в бъдеще), трябва да го заявиш изрично.
За да разбереш повече за общите правила за стартиране, виж Най-важното за регистриране и осчетоводяване като свободна професия.
2. Задължителни здравни осигуровки
Въпреки че си освободен от пенсионни вноски, законът изисква от всички работещи лица, включително пенсионерите на свободна практика, да плащат здравни осигуровки.
- Върху каква сума: Здравните осигуровки (8%) се внасят авансово всеки месец върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица (който за 2026 г. зависи от приетия бюджет, но принципно е равен на минималната работна заплата).
- Годишно изравняване: В края на годината, когато подаваш годишната си декларация, ще трябва да направиш изравняване. Ако си изкарал повече пари от минималния праг, върху който си внасял авансово, ще трябва да доплатиш здравни осигуровки върху реалната си печалба.
3. Как се изчислява данъкът?
Като пенсионер на свободна практика, данъчното ти облагане е същото като при всички останали фрийлансъри.
- Нормативно признати разходи (НПР): Държавата ти признава автоматичен процент разходи (обикновено 25% за консултанти/свободни професии или 40% за автори/занаятчии). Ти не плащаш данък върху тези пари.
- Данъчна основа: От общия ти приход вадим НПР и здравните осигуровки, които си платил. Върху остатъка дължиш 10% данък общ доход.
- Например: Ако си консултант, който е изкарал 1000 лв., държавата маха 25% (250 лв.). Облигат се само 750 лв. (минус здравните вноски), върху които плащаш 10% данък. Ако се интересуваш от консултантската дейност, прочети Как да се регистрирате като консултант на свободна практика в България.
4. Нужен ли ти е касов апарат?
Това зависи от начина, по който ти плащат клиентите.
- Ако работиш с фирми и те ти плащат изключително по банков път (по твоя IBAN), не се нуждаеш от касов апарат. Издаваш само фактура.
- Ако работиш с физически лица и те ти плащат в брой, ще трябва да си закупиш касов апарат. Виж детайлите в Свободна професия и касов апарат: Кога е задължителен и кога не през 2026 г.?.
Заключение
За един пенсионер, регистрацията като свободна професия е най-чистият и легален път за допълнителни доходи. Освобождаването от задължителни пенсионни осигуровки прави тази форма изключително рентабилна. Твоето единствено задължение е да внасяш редовно здравните си вноски и да подаваш коректно годишната си данъчна декларация в началото на всяка следваща година.
