След като в миналата статия ви разказахме Какво е ДДС и кога трябва да се регистрираме по ЗДДС? , с настоящата статия продължаваме да задълбочаваме в темата, тъй като съществуват определени обстоятелства, при които ДДС не се начислява. Разбирането на тези възможности е от съществено значение за ефективното управление на вашия бизнес и за спазването на данъчното законодателство.
Кога не се начислява ДДС?
Съществуват няколко основни ситуации, при които ДДС не се начислява:
- Липса на регистрация по ЗДДС: Ако вашият бизнес не е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), вие нямате задължение да начислявате ДДС на предоставяните от вас стоки или услуги.
- Специални режими на регистрация: Дори при определени видове регистрация по ЗДДС, като например регистрация по чл. 97а (за получаване на услуги от чуждестранни лица) или чл. 99 (при вътреобщностно придобиване), може да нямате право да начислявате ДДС на вашите доставки.
- Освободени доставки: Някои доставки са освободени от ДДС по силата на закона. Това включва услуги, свързани със здравеопазване, социални грижи, образование, култура, финансови и застрахователни услуги, както и сделки с определени недвижими имоти.
- Доставки с място на изпълнение извън България: Когато мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната, ДДС не се начислява. Това е често срещано при износ на стоки или предоставяне на услуги на клиенти извън България. И въпреки това, важно е всеки случай да се разгледа специално.
Липса на регистрация по ЗДДС
В България регистрацията по ЗДДС е задължителна при достигане на определен оборот. Ако вашият годишен оборот е под установения праг от 166 000 лева, вие не сте задължени да се регистрирате по ЗДДС и съответно не начислявате ДДС на вашите клиенти. Това може да бъде предимство за малки и стартиращи предприятия, тъй като опростява счетоводството и намалява административната тежест.
Как се изчислява оборотът за задължителна регистрация?
Оборотът за регистрация по ЗДДС се изчислява на база облагаемите приходи за последните 12 последователни месеца, а не само за текущата календарна година. Това означава, че дори ако през дадена година оборотът не достигне 166 000 лева, но в рамките на предходните 12 месеца тази граница бъде премината, регистрацията става задължителна.
Например:
- Ако през януари оборотът е 10 000 лв., а през февруари – 12 000 лв., но през следващите месеци приходите рязко нарастват и през декември достигнат общо 170 000 лв. за последните 12 месеца, регистрацията по ДДС става задължителна, дори ако до октомври оборотът не е бил толкова висок.
- Ако прагът от 166 000 лв. бъде достигнат през март, фирмата или лицето разполагат със 7-дневен срок за подаване на заявление за регистрация в НАП.
Специални режими на регистрация
Дори при регистрация по ЗДДС, съществуват специални режими, при които не се начислява ДДС на определени доставки:
Регистрация по чл. 97а от ЗДДС
Този режим касае лица, които не са регистрирани по ЗДДС, но получават услуги от чуждестранни доставчици с място на изпълнение в България. Най-често това се отнася за бизнеси, които закупуват онлайн рекламни услуги, софтуерни лицензи, хостинг или консултантски услуги от компании, установени извън страната.
Ключов момент тук е, че макар лицето да не е регистрирано по ЗДДС заради оборот, то е длъжно да се регистрира по чл. 97а и да самоначисли ДДС върху получената услуга. В този случай фирмата няма право на данъчен кредит, но е длъжна да декларира и внесе съответния данък.
Регистрация по чл. 99 от ЗДДС
Този режим се отнася за лица, които не са регистрирани по ДДС, но извършват вътреобщностни придобивания на стоки, т.е. купуват стоки от страни от ЕС. В този случай, ако стойността на вътреобщностните придобивания надхвърли 20 000 лв. за една календарна година, регистрацията по чл. 99 става задължителна.
При този режим лицето не начислява ДДС на своите клиенти, но е длъжно да самоначисли ДДС върху получените стоки и да го отчете пред НАП. Тази регистрация не позволява ползването на данъчен кредит, но е задължителна, ако прагът от 20 000 лв. бъде преминат.
Пример:
Български бизнес, нерегистриран по ДДС, закупува оборудване за 25 000 лв. от Германия. След като стойността надхвърля 20 000 лв., бизнесът е длъжен да се регистрира по чл. 99, да самоначисли ДДС и да го отчете пред НАП.
Освободени доставки
Законът предвижда списък с доставки, които са освободени от ДДС, но освобождаването не е автоматично – за да се приложи правилно, е необходимо лицата, които извършват такива доставки, да отговарят на определени законодателни изисквания и да разполагат с необходимата документация.
Какви са критериите за освобождаване?
За да бъде една доставка освободена от ДДС, тя трябва да попада в конкретните категории, описани в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като едновременно с това доставчикът трябва да има доказателства за вида и характера на услугата или стоката.
Например:
- При медицинските услуги освобождаването важи само за лицензираните здравни заведения и медицински специалисти, които извършват дейности, свързани с диагностика, лечение и профилактика. Ако здравното заведение предоставя допълнителни услуги като естетични процедури, които не са пряко свързани със здравеопазването, тези услуги могат да подлежат на облагане с ДДС.
- В сферата на образованието само акредитираните учебни заведения и сертифицирани обучителни организации могат да се възползват от освобождаването. Курсовете, провеждани от частни школи или индивидуални преподаватели без акредитация, могат да подлежат на облагане с ДДС.
Специфични случаи на освобождаване
Освен основните категории, има и някои по-специфични доставки, които също могат да бъдат освободени от ДДС при определени условия:
- Дарения на стоки и услуги за благотворителни цели – ако отговарят на законовите изисквания и са насочени към организации с нестопанска цел, регистрирани за общественополезна дейност.
- Организиране на културни и спортни събития – ако събитията се провеждат от признати институции или организации с нестопанска цел.
- Наем на недвижими имоти за жилищни цели – при определени условия, ако имотът не се използва за бизнес дейности.
Документация и отчетност
За да се възползват от освобождаването, фирмите и лицата, извършващи такива доставки, трябва да водят строга отчетност и да разполагат с доказателства за основанието за освобождаване. Това може да включва:
- Лицензии и регистрационни документи за съответната дейност (например лиценз за лечебно заведение или удостоверение за акредитирано училище).
- Договори, фактури и отчетни документи, които доказват естеството на предоставените услуги или стоки.
- Декларации за освободена доставка, които се представят при данъчни проверки.
Доставки с място на изпълнение извън България
Когато предоставяните стоки или услуги имат място на изпълнение извън територията на България, ДДС не се начислява. Това се дължи на факта, че облагането с ДДС се извършва в държавата, където е регистриран получателят, съгласно принципите на данъчното облагане в международната търговия.
Специфики при различните видове доставки
- Износ на стоки към трети страни (държави извън ЕС)
- Доставките на стоки извън ЕС са облагаеми с нулева ставка на ДДС.
- За да се приложи нулевата ставка, износителят трябва да разполага с митнически документи (ЕАД – експортна административна декларация), които доказват, че стоките са напуснали територията на ЕС.
- Липсата на необходимите документи може да доведе до необходимостта от начисляване на ДДС, дори ако стоките фактически са напуснали страната.
- Вътреобщностни доставки (продажби в рамките на ЕС)
- Ако доставката е за дружество, регистрирано по ДДС в друга държава членка на ЕС, ДДС не се начислява, а получателят е задължен да отчете сделката съгласно правилата за обратното начисляване.
- Търговецът трябва да провери валидността на ДДС номера на клиента в системата VIES (VAT Information Exchange System), за да се увери, че сделката отговаря на условията за неначисляване на ДДС.
- Услуги, предоставяни на чуждестранни клиенти
- Когато услуги се предоставят на клиенти, установени извън България, мястото на изпълнение на услугата определя дали ДДС трябва да бъде начислено.
- При услуги като консултации, дигитален маркетинг, софтуерно разработване, дизайн и други нематериални услуги, мястото на изпълнение обикновено е в държавата на получателя, което означава, че ДДС не се начислява в България.
- Ако клиентът е фирма, регистрирана по ДДС в ЕС, се прилага обратно начисляване, а ако е извън ЕС – услугата не подлежи на облагане с ДДС в България.
Документална обоснованост
За да се приложи неначисляването на ДДС при доставки с място на изпълнение извън страната, бизнесът трябва да разполага с доказателства за това, че сделката попада в тази категория. В зависимост от вида на сделката това може да включва:
- Митнически документи (при износ)
- Транспортни документи (CMR, товарителници)
- Договори с чуждестранни клиенти, посочващи мястото на изпълнение
- Потвърждение за ДДС регистрация на получателя в ЕС (при вътреобщностни доставки)
- Платежни нареждания, доказващи получаването на сумата от чужбина
Заключение
Правилното разбиране на възможностите за неначисляване на ДДС е важно за всеки бизнес, който иска да спазва законовите изисквания и да оптимизира данъчното си облагане. В зависимост от спецификата на дейността, законодателството предвижда различни случаи, в които ДДС не се начислява, но прилагането на тези разпоредби изисква прецизност и добро познаване на нормативната уредба.
За да се избегнат грешки и да се осигури спазването на актуалните разпоредби, е препоръчително да се потърси професионална счетоводна консултация. Това може да помогне за по-доброто планиране на данъчните задължения и ефективното управление на финансовата отчетност.
За още интересни и полезни статии – посетете блога на Smetalnik!
