България все повече се превръща в предпочитана дестинация за хора, които работят на свободна практика. Чужденците откриват предимствата на страната поради по-ниските разходи за живот, привлекателните данъчни ставки и достъпа до европейския пазар.
С 10% данък върху доходите, България предлага една от най-изгодните данъчни среди в ЕС. Освен това, страната предлага лесна интеграция за чужденци, които искат да се регистрират като самонаети или да отворят собствен бизнес. В този контекст, регистрация на фирма от чужденец е често предпочитана опция за стартиране на бизнес в България.
Статията има за цел да предостави полезна информация за чужденци, които искат да работят като фрийлансъри в България. Ще разгледаме стъпките за регистрация, законовите и данъчни изисквания, както и специфични процедури, като адресна регистрация на чужденец в България.
Законодателна рамка за чужденци в България
Типове визи и разрешителни за работа
Чужденци, които искат да работят в България като фрийлансъри, трябва да знаят какви видове визи и разрешителни са им необходими.
Гражданите на Европейския съюз могат да пребивават и работят в страната без виза, но трябва да се регистрират, докато гражданите на трети страни трябва да получат виза тип D за дългосрочно пребиваване.
Адресна регистрация на чужденец в България е основно изискване за всякакъв вид престой над 90 дни. Ето кратък преглед на основните типове визи и разрешителни за работа:
- Без виза (за граждани на Европейския съюз и ЕИП)
Гражданите на Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП) имат право на свободно движение и пребиваване в България, без да е необходима виза. Те могат да работят и пребивават в страната за неограничен период, като трябва да извършат адресна регистрация на чужденец в България до 90 дни от датата на влизане в страната. - Виза тип C (краткосрочно пребиваване)
Тази виза е подходяща за граждани на трети страни, които искат да пребивават в България за краткосрочен престой (до 90 дни в рамките на 180-дневен период). Тя е подходяща за краткосрочни командировки или консултации, но не дава право на дългосрочна работа или регистриране като самонаето лице. Тази виза може да се използва за бизнес срещи, преговори или участие в събития. - Виза тип D (дългосрочно пребиваване)
Визата тип D е задължителна за граждани на трети страни, които искат да работят или пребивават в България за повече от 90 дни. Това е най-често използваната виза за фрийлансъри, които планират да останат в страната и да развиват дългосрочна дейност. След издаването на виза тип D, чужденецът може да подаде заявление за разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България. - Разрешителното за работа е необходимо за граждани на трети страни, които искат да работят на територията на България. Важно е да се отбележи, че фрийлансърите може да не се нуждаят от разрешително за работа, ако работят самостоятелно като самонаети лица (свободна професия). В този случай е достатъчно те да получат виза тип D и да се регистрират като самонаети в НАП и в Агенцията по вписванията.
Гражданите на ЕС могат да пребивават и работят в България без виза, като за престой над 90 дни те са длъжни да извършат адресна регистрация на чужденец в България и да подадат заявление за удостоверение за пребиваване в съответните местни власти (Дирекция „Миграция“ към МВР). Процедурата е опростена и включва минимален набор от документи, като лична карта, документ за адресна регистрация и доказателство за доходи или дейност.
Регистрация на свободна професия в България
Какви са стъпките за регистрация на свободна професия за чужденец?
Процедурата за регистрация на свободна професия включва подаване на заявление за започване на дейност пред местната община или НАП (Национална агенция за приходите). Основните документи включват:
- Паспорт или лична карта (за граждани на ЕС).
- Адресна регистрация на чужденец в България.
- Банкови извлечения, ако е необходимо за доказване на финансови средства.
След като се подадат тези документи, чужденецът получава ЕИК (Единен идентификационен код) и може да започне дейност.
Избор на правна форма: свободна професия или фирма
Чужденецът има два основни варианта за регистрация: като самонаето лице (свободна професия) или чрез регистрация на фирма от чужденец. Ето таблица с плюсове и минуси на двата варианта:
| Критерий | Свободна професия | Фирма (ЕООД) |
|---|---|---|
| Регистрация | По-лесна процедура – регистрация в НАП и общината. | По-сложна процедура – регистрация в Търговския регистър. |
| Разходи за регистрация | Минимални – административни такси при НАП и общината. | Включва държавни такси, нотариални услуги и банкови такси (средно около 150-200 лв). |
| Лична отговорност | Личните активи на лицето са незащитени. При дългове кредиторите могат да претендират върху лични активи. | Ограничена отговорност – личните активи на собственика са защитени. Рискът е ограничен до капитала на фирмата. |
| Административни задължения | По-малко задължения – водене на опростена счетоводна отчетност. | Задължителна двустранна счетоводна отчетност и водене на търговски книги. Необходимо е да наемете счетоводител. |
| Осигуровки | Лице със свободна професия се самоосигурява, което означава минимални осигурителни вноски, определени от държавата. | Задължителни осигуровки върху минимален осигурителен доход, който зависи от дейността, дори при липса на приходи. |
| Данъчно облагане | Плаща се 10% данък върху доходите, като разходите могат да се приспаднат на базата на реални фактури или нормативно признати разходи (25%). | Плаща се 10% данък върху печалбата, след приспадане на всички разходи. Може да се избере разпределение на печалбата като дивиденти (5% данък). |
| Избягване на двойно данъчно облагане | Възможно е чрез споразумения между България и други държави, ако чужденецът има доходи от друга страна. | Също важи, но може да включва по-сложни механизми при международна търговия или трансгранични услуги. |
| Възможност за разширяване на бизнеса | Ограничена – няма възможност за наемане на служители. Работа само като физическо лице. | Неограничена – възможност за наемане на служители и разширяване на дейността. Може да извършва всякакви търговски сделки. |
| Финансиране и инвестиции | Трудно е да се получат кредити или външни инвестиции, тъй като това е лична дейност. | По-лесен достъп до банково финансиране и инвеститори. Фирмата може да емитира дялове, ако има нужда от капитал. |
| Фактуриране | Издаване на фактури като физическо лице. Лесно, но по-малко доверие сред бизнес партньори. | Издаване на фактури като фирма – прието по-професионално от партньори и клиенти. |
| ДДС регистрация | Задължителна само при надвишаване на годишен оборот от 100 000 лева. Може да се извърши доброволно при нужда. | Същите условия за ДДС регистрация, но фирмите често избират доброволна регистрация за по-голяма легитимност и приспадане на разходите за ДДС. |
| Престиж и доверие | По-нисък престиж в сравнение с фирмите – прието е като лична дейност. | По-висок престиж и доверие сред партньори и клиенти, тъй като фирмата се счита за по-надежден партньор. |
| Закриване на дейността | Лесно прекратяване на дейността – подаване на заявление в НАП и общината. | По-сложен процес – ликвидация на фирмата, която може да отнеме няколко месеца и включва допълнителни разходи. |
Данъчно облагане и социални осигуровки
Данък върху доходите
Данъкът върху доходите за фрийлансъри в България е фиксиран на 10%, както за местни граждани, така и за чужденци, които извършват дейност на територията на страната. Този плосък данък е сред основните предимства на данъчната система в България, като осигурява конкурентни условия за работа и бизнес.
Въпреки това, чужденците трябва да са добре информирани за процедурите и изискванията, свързани с декларирането на доходите. Така биха избегнали евентуално двойно данъчно облагане, особено ако имат доходи както в България и в други държави.
Деклариране на доходите
Всеки чужденец, който извършва дейност в България като фрийлансър, е задължен да подава годишна данъчна декларация в Националната агенция за приходите (НАП). Декларацията трябва да включва всички приходи, получени както от България, така и от чужбина (ако е приложимо), като се отчита, че чужденците може да бъдат третирани като местни или чуждестранни лица за данъчни цели в зависимост от тяхното местопребиваване.
- Местни лица
Чужденецът ще се счита за местно лице за данъчни цели, ако пребивава в България повече от 183 дни през календарната година или ако има център на жизнените си интереси в страната (например семейство, постоянен адрес, бизнес дейност). В този случай чужденецът е задължен да декларира всички свои световни доходи, т.е. не само тези, получени в България, но и в други държави. - Чуждестранни лица
Ако чужденецът не отговаря на условията за местно лице, той ще се счита за чуждестранно лице за данъчни цели. В този случай чужденецът трябва да декларира само доходите, получени от източници в България (например услуги, предоставени на български клиенти). Чуждестранните лица също така могат да подадат заявление за избягване на двойно данъчно облагане, ако съществува споразумение между България и тяхната държава на пребиваване.
Споразумения за избягване на двойно данъчно облагане
България има сключени споразумения за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с множество държави, което позволява на чужденците да избегнат плащането на данъци в две страни за един и същ доход. За да се приложи това споразумение, чужденецът трябва да предостави удостоверение за данъчна резиденция от своята държава на пребиваване, което доказва, че той вече е платил данъци върху същите доходи в друга страна.
- Документи и процес за прилагане на СИДДО
За да се възползва от предимствата на споразумението, чужденецът трябва да подаде съответното заявление пред НАП за прилагане на СИДДО, както и да представи удостоверение за данъчна резиденция от държавата си на произход. Процедурата може да включва и доказателства за платените данъци в чужбина, ако това е приложимо. - Възможни данъчни облекчения
В зависимост от конкретното споразумение, чужденецът може да се възползва от различни облекчения, включително намаляване или освобождаване от плащане на данък върху доходите, получени в България. Това позволява на фрийлансърите да избегнат двойното облагане и да оптимизират своето данъчно планиране.
Данък върху добавената стойност (ДДС)
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е ключов елемент в данъчното законодателство на България и е от съществено значение за чужденците, работещи на свободна практика или управляващи фирма в страната. ДДС се начислява върху продажбите на стоки и услуги, като стандартната ставка в България е 20%. Регистрацията по ДДС става задължителна, ако годишният оборот на дадено лице или фирма надвиши 100 000 лева. Това правило е валидно както за местни граждани, така и за чужденци, които извършват икономическа дейност в България.
Регистрация по ДДС
За чужденци, които работят като фрийлансъри или управляват фирма в България, регистрацията по ДДС може да се окаже задължителна или доброволна в зависимост от обстоятелствата. Ето основните моменти:
- Задължителна регистрация по ДДС
Регистрацията по ДДС става задължителна при годишен оборот, надвишаващ 100 000 лева. Това важи за всяко физическо или юридическо лице, независимо дали е местен или чужденец. Оборотът включва приходите от продажби на стоки и услуги, предоставени в България и/или Европейския съюз. - Доброволна регистрация по ДДС
Ако чужденецът планира да извършва бизнес с клиенти в ЕС или желае да ползва предимствата на данъчно облагане на приходи и разходи чрез ДДС, той може да избере да се регистрира доброволно по ДДС, дори при по-нисък оборот от 100 000 лева. Това може да бъде изгодно за фрийлансъри, които често купуват услуги или стоки с включен ДДС, тъй като ще могат да приспадат ДДС от покупките си.
VIES декларация и работа с клиенти в ЕС
Фрийлансърите и фирмите, които предоставят услуги на клиенти в Европейския съюз, трябва да спазват специфични правила за деклариране на тези услуги, известни като VIES декларация. VIES (VAT Information Exchange System) е система за обмен на информация за ДДС между държавите-членки на ЕС, която позволява проверка на валидността на ДДС номера на фирми в различни страни.
- Кога се подава VIES декларация?
VIES декларация е необходима, когато фрийлансър или фирма, регистрирана по ДДС в България, предоставя услуги на фирма, регистрирана по ДДС в друга държава-членка на ЕС. Това е ключов механизъм за избягване на двойното данъчно облагане в рамките на ЕС. За целта се подава месечна VIES декларация в НАП. - Частична регистрация по ДДС за услуги в ЕС
Ако чужденецът предоставя услуги на фирми в ЕС, той може да се регистрира частично по ДДС, дори без да има задължение за пълна регистрация (например при по-нисък оборот). Това е необходимо, за да се гарантира правилното начисляване и деклариране на ДДС при трансгранични услуги в рамките на ЕС.
Специфики за чужденци, работещи в България
Чужденците, регистрирани като фрийлансъри или управители на фирми в България, трябва да се съобразяват с българското законодателство, дори ако техните клиенти се намират извън страната. Някои ключови моменти включват:
- ДДС за международни клиенти
Ако чужденецът предоставя услуги на клиенти извън България, но в рамките на ЕС, данъчната ставка може да бъде различна. Услугите, предоставяни на фирми извън ЕС, обикновено са освободени от ДДС, но трябва да се спазват всички процедури за правилното отчитане на тези приходи. - Самоначисляване на ДДС при получаване на услуги от чужбина
Ако фрийлансърът или фирмата получава услуги от фирми извън България (например консултации, софтуерни решения и други), е необходимо да самоначисли ДДС върху получените услуги. Това изисква водене на коректна документация и включване на тези суми в месечните ДДС декларации. - Възстановяване на ДДС за чужденци
Според българското законодателство, чужденци, които са платили ДДС при покупки в България (например закупуване на оборудване или офис материали), могат да кандидатстват за възстановяване на ДДС. Това се осъществява чрез подаване на заявление пред Националната агенция за приходите (НАП) и спазване на условията, указани в раздела за възстановяване на ДДС за чуждестранни лица на сайта на НАП.
Данъчни капани и как да ги избегнем
Чужденците, които извършват дейност в България, трябва да се уверят, че спазват всички изисквания за регистрация и деклариране на ДДС. Някои от често срещаните грешки включват:
- Неподаване на VIES декларации за услуги, предоставени на клиенти в ЕС.
- Пропускане на самоначисляване на ДДС при получаване на услуги от чуждестранни доставчици.
- Липса на точна документация за сделки, освободени от ДДС (например сделки с фирми извън ЕС).
Осигуровки за чужденци, работещи на свободна практика в България
Чужденците, които работят на свободна практика в България, са задължени да се самоосигуряват, както и местните граждани.
Самоосигуряването включва вноски за здравно осигуряване и социални осигуровки, които обхващат пенсионното осигуряване, обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, както и безработица (по избор).
Размерът на осигуровките се изчислява на база на минималния осигурителен доход, който е различен за всяка година и се определя от държавата.
Основни осигурителни задължения
- Здравно осигуряване: всички чужденци с дългосрочно или постоянно пребиваване са длъжни да правят здравноосигурителни вноски. Това им осигурява достъп до обществената здравна система в България, която включва безплатни или субсидирани медицински услуги. Вноската за здравно осигуряване е фиксирана и за 2023 г. възлиза на 8% от минималния осигурителен доход.
- Социално осигуряване Чужденците, които се самоосигуряват в България, също трябва да правят вноски за социално осигуряване. Те покриват пенсия, временна неработоспособност, майчинство и обезщетения за безработица (по избор). Социалните осигуровки са важни за осигуряване на пенсия при достигане на пенсионна възраст и за получаване на обезщетения при временна неработоспособност.
Осигурителни вноски за 2024 г.
През 2024 г., минималният осигурителен доход за самонаети лица в България е увеличен до 933 лв.. Това означава, че всички осигурителни вноски за самонаетите лица ще се изчисляват на база този праг, независимо дали реалните доходи на лицето са по-ниски от този минимален праг.
Примерни ставки за социални и здравни осигуровки за 2024 г.:
Примерно изчисление на осигуровките за 2024 г.:
- Ако чужденецът се осигурява само за пенсия и здравеопазване, общият процент на осигуровките възлиза на 22.8%. Това означава, че за 2024 г. минималните месечни осигуровки ще бъдат:
850лв × 22.8% = 193.80лв. на месец
- Ако чужденецът реши да се осигурява и за временна неработоспособност и майчинство, общата ставка става 26.3%, което води до осигуровки в размер на:
933лв × 26.3% = 245.38лв. на месец
Тези суми се базират на минималния осигурителен доход и могат да бъдат по-високи, ако реалните доходи на лицето са над този праг.
Подаване на декларации и плащане на осигуровки
Самонаетите лица, включително чужденците, са задължени да подават ежемесечно декларация образец 1 до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат осигуровките. Декларацията се подава в НАП и включва информация за размера на осигурителните вноски, които трябва да бъдат платени. Осигуровките също трябва да се платят до 25-то число на следващия месец.
- Санкции при забавяне на плащането на осигуровки
Ако самонаетото лице не плати осигуровките в срок, НАП може да наложи лихви за забава. Това може да доведе до натрупване на значителни суми с времето, затова е важно чужденците да спазват всички срокове. - Промени в осигурителния статус
Ако чужденецът прекрати своята дейност на свободна практика или премине към друга форма на трудова заетост, той трябва да уведоми НАП и да промени своя осигурителен статус чрез подаване на съответните документи за прекратяване на самоосигуряването.
Разрешаване на практически въпроси за чужденци със свободна професия
Адресна регистрация и откриване на банкова сметка
Адресна регистрация на чужденец в България се прави за престой над 90 дни. След регистрацията, той може да открие банкова сметка, като документите, които банките изискват, включват паспорт, доказателство за адрес и понякога извлечение от банка в родната страна.
Фактуриране и плащания
Чужденците, които извършват услуги в България, трябва да издават фактури в съответствие с българското законодателство. Важно е да следвате правилата за фактуриране, като коректно посочите ДДС, ако сте регистрирани по ДДС, и да подавате данъчни документи в срок.
Основни предизвикателства за чужденците и как да ги преодолеем
Навигиране в бюрократичната система
Едно от основните предизвикателства пред чужденците е сложността на българската административна система. Чужденците могат да се сблъскат с езикови бариери и бюрократични пречки при подаване на документи или взаимодействие с държавни органи. Работата с професионален данъчен консултант или адвокат може да облекчи тези процеси.
Заключение
За успешен старт като фрийлансър в България, чужденците трябва да разберат законовите и данъчни изисквания, както и процедурите за регистрация на фирма от чужденец или свободна професия. Спазването на административните правила, като адресна регистрация на чужденец в България, и правилното деклариране на доходите е ключово за избягване на правни проблеми. България предоставя множество възможности за работа на свободна практика благодарение на ниските данъци и стратегическото си местоположение в ЕС, което я прави идеално място за развитие на кариерата или бизнеса.